Какво представлява P-аминобензоената киселина (PABA)?

P-аминобензоената киселина, често съкращавана като PABA, е органично съединение, причислявано към групата на витамините B, въпреки че не е есенциален витамин в същинския смисъл на думата. По-рано тя е била смятана за съставка на „комплекса от витамини B“ (понякога наричана „витамин B10“), но днес е известно, че човешкият организъм не се нуждае непременно от PABA, тъй като може да я синтезира по други метаболитни пътища.

PABA се среща естествено в много храни и се синтезира и от чревните бактерии. Тя играе важна роля в метаболизма на фолиевата киселина, за здравето на кожата и като антиоксидант. Освен това PABA е известна като вещество, поглъщащо ултравиолетовите лъчи и дълго време е използвана в слънцезащитни продукти, преди да бъдат въведени по-съвременни алтернативи.

Как действа P-аминобензоената киселина в организма?

1. Принос към образуването на фолиева киселина и клетъчното делене:

PABA е естествена съставка на молекулата на фолиевата киселина (витамин B9) и затова играе непряка роля в синтеза на ДНК и клетъчното делене.

В човешкото тяло PABA не участва пряко в синтеза на фолиева киселина, тъй като хората трябва да си набавят фолиева киселина чрез храната - за разлика от бактериите, които използват PABA, за да произвеждат сами фолиева киселина. Въпреки това достатъчният прием на PABA може да подпомогне чревната флора в образуването на фолиева киселина, което от своя страна подпомага клетъчния метаболизъм, кръвообразуването и производството на енергия.

2. Подпомагане на пигментацията на кожата и косата:

PABA често се свързва със здравата кожа и естествения цвят на косата. Тя подпомага производството на меланин — пигмента, който придава цвят на кожата и косата.

Някои по-стари проучвания предполагат, че PABA може да помогне за забавяне или частично обръщане на преждевременното побеляване на косата, особено когато се приема заедно с фолиева киселина, биотин и пантотенова киселина. Макар този ефект да не е напълно доказан научно, PABA остава популярна съставка в хранителните добавки за коса и кожа.

3. Антиоксидантно действие:

PABA действа като уловител на свободните радикали и предпазва клетките от оксидативния стрес, причинен от UV лъчите, замърсителите на околната среда или метаболитните процеси.

Благодарение на антиоксидантните си свойства PABA допринася за запазването на целостта на клетките и за забавянето на процесите на стареене.

4. UV защита и грижа за кожата:

PABA абсорбира UVB лъчите и затова десетилетия наред се използва като слънцезащитно средство в козметиката. Осигурява ефективна защита от увреждания на кожата, причинени от слънцето, но до голяма степен е заменена в съвременните формули заради възможни кожни раздразнения и алергични реакции. Днес PABA се среща предимно в продукти за след слънце, продукти за грижа за кожата и антиоксидантни формули.

5. Подпомагане на чревната флора:

PABA се използва от полезните чревни бактерии (напр. E. coli) за синтезиране на фолиева киселина. Така тя косвено допринася за поддържането на стабилна чревна флора и за производството на хранителни вещества в храносмилателната система.

Ползи от P-аминобензоената киселина

• Подпомага метаболизма на фолиевата киселина и регенерацията на клетките
• Подпомага здравата кожа и естествения цвят на косата
• Действа антиоксидантно и предпазва клетките от свободните радикали
• Trägt zum Schutz vor UV-bedingten Hautschäden bei
• Подпомага чревната флора и храносмилането
• Може да подпомогне възстановяването и здравето на тъканите
• Подпомага производството на енергия и метаболизма

Препоръчителен дневен прием

Няма официално препоръчителна дневна доза за PABA, тъй като тя не се счита за есенциален витамин.

В хранителните добавки обикновено се използват 30–100 mg дневно, а понякога до 500 mg на ден при терапевтична употреба.

Тъй като PABA се синтезира от чревните бактерии, недостигът е рядък и обикновено се проявява само при унищожаване на чревната флора вследствие на прием на антибиотици.

Естествени източници на PABA

• Черен дроб (говежди, пилешки)
• Пълнозърнести продукти
• Яйца
• Мляко
• Спанак, броколи
• Гъби
• Ориз, пшенични зародиши
• Продукти с мая
• Бирена мая

Прояви на недостиг

Недостигът на PABA е рядък, но може да възникне при продължителен прием на антибиотици, небалансирано хранене или нарушена чревна флора.

Възможни симптоми:

• Умора, раздразнителност
• Храносмилателни смущения
• Суха или чувствителна кожа
• Преждевременно побеляване на косата
• Намалена устойчивост на стрес

Предозиране и безопасност

PABA се смята за много безопасна в умерени количества.

Високите дози (над 2–3 g на ден) обаче могат да доведат до гадене, повръщане, загуба на апетит или натоварване на черния дроб.

При чувствителна кожа PABA може да предизвика алергии или фотодерматит при външно приложение, поради което днес обикновено се заменя в слънцезащитните продукти.

Заключение

P-аминобензоената киселина (PABA) е универсално съединение, подобно на витамин, което подпомага кожата, косата, чревната флора и здравето на клетките. Макар че организмът не се нуждае непременно от PABA, той се възползва от нейните антиоксидантни и регенериращи свойства, които я правят особено ценна за грижата за кожата, запазването на косата и общото благосъстояние.

В комбинация с други витамини от група B – особено фолиева киселина, биотин и пантотенова киселина – PABA може да допринесе благоприятно за здравословната клетъчна функция, енергията и външния вид.

Източници

1. Combs GF Jr., McClung JP. (2017): Витамините: основни аспекти на храненето и здравето. 5-о издание. Academic Press.
2. Klotz LO, et al. (2014): Подобното на витамин съединение пара-аминобензоена киселина: биосинтез, биохимия, фармакология и токсикология. Int J Vitam Nutr Res, 84(1-2), 1–10.
3. Weiser H. (1980): P-аминобензоена киселина и влиянието ѝ върху метаболизма. Z Ernährungswiss, 19(2), 133–142.
4. Draelos ZD. (2010): Козмецевтични средства, съдържащи билки: факти, измислици и бъдеще. Dermatol Clin, 28(1), 145–149.